- Какво стана в оная стая? Защо се забави толкова? – попита Глухарьов над ръба на бутилката.
Отново седяхме в кухничката му и пиехме евтина бира от близкия супермаркет. Отново с милиционерските (или както той не спираше да ме поправя, макар че не виждах особена разлика - следователски) униформи. Това почваше да става нещо като традиция, но нямах нищо против. В крайна сметка трябваше да се социализирам с колегите, а за тая седмица и половина открих, че най-лесният начин е да се включиш в запоя. Мъжете уважават жени, които могат да пият и не се превземат след първата чаша бяло вино. Впрочем, аз не се превземах и след първата чаша водка, но Глухарьов още не беше имал повод да го разбере.
- Разбрах се с момчето. По нашия, Различния начин – отговорих аз и си взех парче шоколад.
Третият за вечерта. Не е хубаво да се пие и да се яде сладко едновременно, ама имах остра нужда от глюкоза.
- Не съм се бавила – продължих да се защитавам аз и си взех още едно парче.
- Нямаше те 45 минути! – възрази ...