11 min reading
Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни около себе си, особено любителите на хубавото време. В такива дни те бяха досущ като лудите, сякаш нарочно пуснати от клиниките. Всички лепваха едни мазни 24-каратови усмивки и хайде, народе, да сеем добро настроение навсякъде. Да предадем нататък.
Да, ама не! Той щеше да е бушона, който да им спре тока. Щеше да е препъни камъка в тая дивотия. Не разбираше как да си позитивен, в този негативен свят!
Божур Карамфилов - ми то, самото му име звучеше като виц. Ама даже нямаше и късмет да попита, защо го бяха кръстили така. Освен това прецакващо име, беше и осиновен. Уж божурът бил кралско цвете, символ на късмет и просперитет. Къде ти! У него ни късмет, ни просперитет! Ако имаше локва, той непременн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up