Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни около себе си, особено любителите на хубавото време. В такива дни те бяха досущ като лудите, сякаш нарочно пуснати от клиниките. Всички лепваха едни мазни 24-каратови усмивки и хайде, народе, да сеем добро настроение навсякъде. Да предадем нататък.
Да, ама не! Той щеше да е бушона, който да им спре тока. Щеше да е препъни камъка в тая дивотия. Не разбираше как да си позитивен, в този негативен свят!
Божур Карамфилов - ми то, самото му име звучеше като виц. Ама даже нямаше и късмет да попита, защо го бяха кръстили така. Освен това прецакващо име, беше и осиновен. Уж божурът бил кралско цвете, символ на късмет и просперитет. Къде ти! У него ни късмет, ни просперитет! Ако имаше локва, той непременн ...