РАЗМИНАВАНЕ
Изкарала последния час в училище, Ралица остави дневника, записа преподадения материал в книгата и отегчено се отпусна на стола. Не ù се прибираше. Остана равнодушна и към разговора на колегите си в учител­ската стая - познати до болка ù бяха. Тя мислеше за скучния живот в малкото провинциално градче, за еднообразието на дните и грижите вкъщи и в работата.
„Светът на художниците е съвсем различен от моя свят - чужд и непознат, обърк­ващ. Липсват ми познанията за изкуството, за да мога да общувам пълноценно с колегите и учениците. Как трудно се контактува с хора, които живеят в свой вътрешен свят.”
В стаята влезе един от специалистите-учители и прекъсна мислите ù. Както обикновено, косата и брадата му не бяха сресани, беше небрежно облечен, на места дрехите му бяха изцапани с бои. В ръце държеше една ученическа рисунка и с такъв сияещ поглед я гледаше, че Ралица потрепери. Някаква дива сила на духа излъчваха очите му, такава каквато тя още не беше виждала. Нежност, сила, люб ...