Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Жена му, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Михал я докара преди години от бившия Съветския съюз, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. От всичко това сега бяха останали само очите, но и те не бяха вече същите… Г-жа Михалева беше безработна от N-брой години.
Този ден господин Михалев се реши, изкачи бавно трите етажа на сградата, погледна дългия неугледен коридор и плахо запристъпя по него, поглеждайки вратите вдясно и табелките по тях. Най-после се спря пред една от тях и прочете: ”Адвокат – Надежда Елпидова – бракоразводни дела”. Почука на вратата внимателно, почака да му отвърнат отвътре, деликатно отвори, поздрави почтително и се загледа в жената, седяща зад бюро, на което имаше монитор и дузина папки, химикали, два мобилни апарата чинно стояха отгоре, а отстрани имаше стационарен телефон, старинна изработка.
Адвокат Елпидо ...