Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца. Другия чифт седалки бяха заети от едро момче, което чаткаше нещо на телефона си. Преди малко мина кондуктора и провери на всички билетите и сега Камен необезпокояван можеше да се отдаде на приятното гледане на филма, който щеше да му запълни голяма част от скучното пътуване между София и Враца.
Камен знаеше, че наближава Лакатник, доста често пътуваше по този маршрут и без да зяпа през прозореца разбираше кое селище след кое следва. Част от хората във вагона му бяха познати - не че бе говорил с тях, просто и те като него пътуваха почти всяка събота и неделя. Но това нямаше никакво значение, едва ли някога ще се сприятели с тях - Камен не беше от общителните хора, имаше си жена с дете, имаш ...