Apr 9, 2013, 9:02 PM

Реалното щастие 

  Prose » Narratives
815 0 1
4 мин reading
Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а можех да се закълна, че имаше нещо много странно в мацето.
Приятелката ми се беше измъкнала по някое време с един тип от компанията, но това не ме притесняваше особено, никога не сме имали особено задълбочени отношения.
Така че, просто си седях, кротко се наливах и се хилех глупаво, когато я зърнах. Изобщо не усетих как съм се озовал до нея, само мога да предположа как съм изглеждал, зазяпан в нея. Защото, с очите си виждах - нейните се променяха непрекъснато. Не бях виждал подобно нещо!
- Ей, знаеш ли, че имаш много странни очи? - изтърсих и се сетих, че това е ремикс на култова реплика от любим български филм. "Дами канят".
Тя се усмихна и само през това време видях как се преляха няколко цвят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??