9.04.2013 г., 21:02 ч.
Реалното щастие
4 мин за четене
Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а можех да се закълна, че имаше нещо много странно в мацето.
Приятелката ми се беше измъкнала по някое време с един тип от компанията, но това не ме притесняваше особено, никога не сме имали особено задълбочени отношения.
Така че, просто си седях, кротко се наливах и се хилех глупаво, когато я зърнах. Изобщо не усетих как съм се озовал до нея, само мога да предположа как съм изглеждал, зазяпан в нея. Защото, с очите си виждах - нейните се променяха непрекъснато. Не бях виждал подобно нещо!
- Ей, знаеш ли, че имаш много странни очи? - изтърсих и се сетих, че това е ремикс на култова реплика от любим български филм. "Дами канят".
Тя се усмихна и само през това време видях как се преляха няколко цвята в очите ù - от тъмно, почти черно, през искрящо зелено, пъстро, до светло синьо. Шантава работа. А дрога изобщо не употребявам, успях да спра навреме.
Осъзнах, че е адски привлекателна и ù го казах.
- Аз съм твоята мечта! - намигна ми тя.
И още как! Сигурен бях в това! Предложих ù да отидем някъде само двамата и тя се съгласи.
Още в таксито, после докато се любехме вкъщи, а след това и на другия ден, все повече се убеждавах,че наистина тя е моята мечта. Сбъдната. Реална. По-истинска от всичко, което ми се беше случвало досега.
Изобщо не се наложи да говорим за това, тя просто остана вкъщи. Имах чувството, че живея в собствената си приказка. Изпълняваше всяко мое желание, още преди да съм го осъзнал. Винаги беше готова за мен, нежна, уханна, любяща. Когато се прибирах от работа, ме чакаше романтична вечеря с някое от любимите ми ястия, а после...
От само себе си се разбира, че все по-рядко се виждах с момчетата. Е, колкото да порепетираме и да пийнем по някоя бира, но не ми се заседяваше. Те усещаха, че има нещо и подпитваха, но нещо все ме спираше да им разкажа за нея. Имах чувството, че не трябва да допускам никой в нашия свят, че магията ще се развали. Смотолевях нещо и бързах да се прибера, за да забравя за всичко останало.
Една надвечер, не знам, нещо май ми беше кофти ден, имах проблеми в работата, и докато се прибирах, се чудих защо ми е такова едно никакво. И самоанализирайки се, с известна изненада открих, че си мисля за предишната. Много луда беше, такива скандали ми спряташе, ей така, от нищо! Мина ми налудничавата мисъл, че тези емоции до известна степен ми липсват.
После обаче тя ме посрещна и естествено изобщо не се върнах повече към тия странни мисли, докато...
Малко по-късно наистина ми вдигна грандиозен скандал! В какво ли не ме обвини, включително и че спя с която фенка ми попадне. В кулминационния момент ме замери с любимата ми чаша, керамична, ръчна изработка, подарък от една позната. С доста нецензурен надпис.
Пръсна се на сантиметър от ухото ми, едно от парчетата ме поряза доста зле.
А след това правихме най-разкъртващия секс досега. Не мислех, че е възможно, но просто бяхме като дрогирани.
Мислех, че тази идилия никога няма да свърши. Измислих си свой принцип - "прекалено е хубаво, за да има край". Имах всичко, от което се нуждаех, бях щастливеца, ударил големия джакпот на живота си!
Няколко дни по-късно като минавах покрай супера до нас, реших да вляза. Вече и не помня за какво. Тя се грижеше за всичко. Вероятно защото напоследък изобщо не бях на себе си, не обърнах внимание на надписа на вратата и силно я бутнах, вместо да дръпна. Ужасно се стреснах. Видях как полетяха цял куп продукти, изсипаха се гръмко на пода, а заедно с тях и момичето, което ги държеше.
Заизвинявах се като побъркан и се впуснах да ù помагам да стане, а после и да ги събере. Един пакет брашно се беше пръснал, в бъркотията започнах и него да събирам, много се бях шашнал.
И изведнъж...тя започна да се кикоти. Сочеше ме, смееше се и не спираше. Имаше за какво, предполагам, усещах, че имам брашно и в ушите. Захилих се и аз. И някъде по това време забелязах, че е невероятно сладка. Имаше едно смешно изкривено зъбче, което ù придаваше страхотен чар.
Служителката набързо оправи бъркотията, взехме нови продукти, и ù предложих да ù помогна до вкъщи.
Kогато се прибрах, нея я нямаше. Не се беше случвало досега, и... някак си усетих, че няма да я видя повече. Не знаех къде да я търся, но и нямах желание. Нещо се беше променило в мен, нещо се беше случило. А момичето от супера не ми излизаше от ума.
Мина много време от тогава. Сега съм щастливо женен за същото това момиче. Често си спомням за... онази моя мечта. Питам се, дали просто не съм си я измислил, може би тогава съм имал нужда от това. За да си дам сметка, че истински стойностното за мен не е онази бленувана мечта, колкото и съвършена да е тя. А може би точно защото е прекалено съвършена. Реалното щастие може да се окаже съвсем наблизо, на една ръка разстояние.
Но чашата, онази, любимата, все пак така и не я намерих...
И, мисля си, възможно ли е това да ми се е случило наистина?
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а можех да се закълна, че имаше нещо много странно в мацето.
Приятелката ми се беше измъкнала по някое време с един тип от компанията, но това не ме притесняваше особено, никога не сме имали особено задълбочени отношения.
Така че, просто си седях, кротко се наливах и се хилех глупаво, когато я зърнах. Изобщо не усетих как съм се озовал до нея, само мога да предположа как съм изглеждал, зазяпан в нея. Защото, с очите си виждах - нейните се променяха непрекъснато. Не бях виждал подобно нещо!
- Ей, знаеш ли, че имаш много странни очи? - изтърсих и се сетих, че това е ремикс на култова реплика от любим български филм. "Дами канят".
Тя се усмихна и само през това време видях как се преляха няколко цвята в очите ù - от тъмно, почти черно, през искрящо зелено, пъстро, до светло синьо. Шантава работа. А дрога изобщо не употребявам, успях да спра навреме.
Осъзнах, че е адски привлекателна и ù го казах.
- Аз съм твоята мечта! - намигна ми тя.
И още как! Сигурен бях в това! Предложих ù да отидем някъде само двамата и тя се съгласи.
Още в таксито, после докато се любехме вкъщи, а след това и на другия ден, все повече се убеждавах,че наистина тя е моята мечта. Сбъдната. Реална. По-истинска от всичко, което ми се беше случвало досега.
Изобщо не се наложи да говорим за това, тя просто остана вкъщи. Имах чувството, че живея в собствената си приказка. Изпълняваше всяко мое желание, още преди да съм го осъзнал. Винаги беше готова за мен, нежна, уханна, любяща. Когато се прибирах от работа, ме чакаше романтична вечеря с някое от любимите ми ястия, а после...
От само себе си се разбира, че все по-рядко се виждах с момчетата. Е, колкото да порепетираме и да пийнем по някоя бира, но не ми се заседяваше. Те усещаха, че има нещо и подпитваха, но нещо все ме спираше да им разкажа за нея. Имах чувството, че не трябва да допускам никой в нашия свят, че магията ще се развали. Смотолевях нещо и бързах да се прибера, за да забравя за всичко останало.
Една надвечер, не знам, нещо май ми беше кофти ден, имах проблеми в работата, и докато се прибирах, се чудих защо ми е такова едно никакво. И самоанализирайки се, с известна изненада открих, че си мисля за предишната. Много луда беше, такива скандали ми спряташе, ей така, от нищо! Мина ми налудничавата мисъл, че тези емоции до известна степен ми липсват.
После обаче тя ме посрещна и естествено изобщо не се върнах повече към тия странни мисли, докато...
Малко по-късно наистина ми вдигна грандиозен скандал! В какво ли не ме обвини, включително и че спя с която фенка ми попадне. В кулминационния момент ме замери с любимата ми чаша, керамична, ръчна изработка, подарък от една позната. С доста нецензурен надпис.
Пръсна се на сантиметър от ухото ми, едно от парчетата ме поряза доста зле.
А след това правихме най-разкъртващия секс досега. Не мислех, че е възможно, но просто бяхме като дрогирани.
Мислех, че тази идилия никога няма да свърши. Измислих си свой принцип - "прекалено е хубаво, за да има край". Имах всичко, от което се нуждаех, бях щастливеца, ударил големия джакпот на живота си!
Няколко дни по-късно като минавах покрай супера до нас, реших да вляза. Вече и не помня за какво. Тя се грижеше за всичко. Вероятно защото напоследък изобщо не бях на себе си, не обърнах внимание на надписа на вратата и силно я бутнах, вместо да дръпна. Ужасно се стреснах. Видях как полетяха цял куп продукти, изсипаха се гръмко на пода, а заедно с тях и момичето, което ги държеше.
Заизвинявах се като побъркан и се впуснах да ù помагам да стане, а после и да ги събере. Един пакет брашно се беше пръснал, в бъркотията започнах и него да събирам, много се бях шашнал.
И изведнъж...тя започна да се кикоти. Сочеше ме, смееше се и не спираше. Имаше за какво, предполагам, усещах, че имам брашно и в ушите. Захилих се и аз. И някъде по това време забелязах, че е невероятно сладка. Имаше едно смешно изкривено зъбче, което ù придаваше страхотен чар.
Служителката набързо оправи бъркотията, взехме нови продукти, и ù предложих да ù помогна до вкъщи.
Kогато се прибрах, нея я нямаше. Не се беше случвало досега, и... някак си усетих, че няма да я видя повече. Не знаех къде да я търся, но и нямах желание. Нещо се беше променило в мен, нещо се беше случило. А момичето от супера не ми излизаше от ума.
Мина много време от тогава. Сега съм щастливо женен за същото това момиче. Често си спомням за... онази моя мечта. Питам се, дали просто не съм си я измислил, може би тогава съм имал нужда от това. За да си дам сметка, че истински стойностното за мен не е онази бленувана мечта, колкото и съвършена да е тя. А може би точно защото е прекалено съвършена. Реалното щастие може да се окаже съвсем наблизо, на една ръка разстояние.
Но чашата, онази, любимата, все пак така и не я намерих...
И, мисля си, възможно ли е това да ми се е случило наистина?
© Христина Мачикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тя ще се върне един ден след много години и ще му напомни за себе си. А после....После и аз не знам какво става. Като разбера ще ти пиша за да научиш и ти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
