Баба Стояна навърши сто. Ето ти повод местните управници да афишират „прекрасното” си отношение към дълголетниците и се погрижат и за своя имидж, тъй необходим, за да се задържат на гребена на вълната по-дълго време. Та се заредиха онези ти му „мероприятия” с подаръци и награди за юбилярката, чак ум да ти зайде.За местната телевизия млада журналистка правеше интервю с нагиздената в нова премяна баба – столетница.
- Добър ден и честит празник!
- Амчи както кажеш, тъй да бъде...
- Ще ни разкриеш ли тайната на твоето дълголетие?
- Не съм крила, не съм крала, няма тайна. То едно време не беше като сега да крадат и да крият.
- А какво беше едно време? С какво се хранеше, какво пиеше? – простичко, по-високо от обичайното, задаваше въпроса момичето.
- Ами ядем какво има. Зиме, най-много свинска пача с чесън и ракия, пролет – коприва, лопуш и бакла, пък лятото и есента – всичко стига да не е отровно. И гъби може, фасул може, зеле и месо може. Всичко съм яла.
- А постила ли си? Спазваш ли постите?
- Пости за прости – така рече отчето, оно е много учено...
- А ти религиозна ли си? Вярваш ли в бога?
- И бедни, и богати, и бръснати, и брадати еднакво са пред бога виновати...
Измъчена от трудното интервю, репортерката реши да приключва:
- Бабо Стоянке, и все пак ще ни кажеш ли накрая рецептата за твоето дълголетие?...
- Аз лекарства не пия, не съм виждала рецептата.
- Тогава пожелай нещо на младите хора, какво би ги посъветвала от това място?
- За жените ли питаш?
- Може и за жените...
- Ами каквото си турят в устата и между краката, това ще им остане – каза баба Стояна и усмивка озари набразденото от годините с бръчки лице. Слюнка потече от устата на беззъбата старица, дали от спомена за доброто старо време или от вълнението, остава само да гадаем. Загадка остава и рецептата за дълголетие...
© Димка Първанова All rights reserved.
Ще взема да се замисля над бабините думи!