Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъскава сграда на втория етаж главният редактор на култовото литературното списание „Четири Сезона” господин Ясен Стратегов и неговата главната счетоводителка и таен личен съветник Стиска Паричкова разглеждат ведомостите за заплати на служителите. Стратегов видимо е ядосан и гневен от факта, че отново няма пари за четиримата щатни поети отговарящи за съответните отдели както следва: Зимен отдел – Бела Мечкова, отдел Пролет – Мими Кокичева, Летен отдел – Гларус Чайков и отдел Есен – Душка Листопадова. Трябва да се вземат спешни мерки за излизане от финансовия колапс на списанието. Нужна е гъвкава, безболезнена и ефективна реформа за благото на всички.
- Паричкова, защо отново нямаме пари за заплати и как според теб трябва да излезем от това кризисно положение? Вече пети месец не можем да плащаме на нашите поети, тези хора освен от духовна храна се нуждаят от време на време и от малко материални стимули, не съм ли прав?!
- Амиии, господин главен редактор, нали знаете - икономическа криза е, бушува навсякъде, едвам успяхме, в последния момент, да намерим спонсор за последния брой на списанието. Нашият основен дългогодишен спонсор получи масивен сърдечен инфаркт с мозъчен инсулт и вече цял месец е в будна кома, на командно дишане е, чака реда си първо за сърдечна трансплантация, а после евентуално можело и мозъчна да му направят, не зная точно кога, а за заплати и дума не може да става в този момент...
- Тогава се налага да предприемем радикални мерки, Паричкова! Какво ще кажете да пенсионираме и четиримата поети наведнъж, но така пък ще останем без пукнат поет. А дали не е по-добре да съкратим една част от тях, но трябва да бъде по много деликатен начин, да не ги обидим. Знаеш колко са чувствителни. Изобщо трябва да направим някакво бързо и гъвкаво преструктуриране! Всички правят така! Вие на какво мнение сте, Паричкова, знаете, че много държа на вашето мнение?!
- Ох, много тежка задача ми поставяте, господин Стратегов! Първо - нашето списание е с най-голям рейтинг и изпъква всред всички други литературни списания по качеството на творбите, които се поместват в него. Просто няма негов аналог в цялата страна. Второ - този рейтинг се дължи не само на самоотвержения труд на нашите прекрасни поети, но и на техните неоспорими таланти. Всички от тях имат престижни международни отличия. Не можем просто така да ги пенсионираме. Въз основа на какво? Вярно е, че всички имат трудов стаж, не са спирали да творят и да работят, откакто се помнят. Но нямат възраст! Ето тук е проблемът! Нашите поети са вечно млади, господин Стратегов. Не забравяйте никога това! За истинските творци и хора на изкуството, знаете, че възрастта е без значение. Кой може да предположи, например, че Бела Мечкова, която е на 89 години, продължава да пише с вдъхновение и плам детски стихчета за Баба Зима, а Гларус Чайков все още въздиша за устни с вкус на дайкири, малини под плажен чадър, монокини и... още нещо, а е с три месеца по-млад от Мечкова. Може би трябва да обявим реформа във вид на съкращаване на работни места, но тя да е основана на прозрачен и демократичен принцип и с право на свободен избор. Например, обясняваме им, че не можем да плащаме на четирима поети наведнъж във връзка с финансовата криза, оставаме само с един-единствен Отдел, за който ще бъде достатъчен само един поет и по възможност той да бъде Всесезонен.
- Добра идея, Паричкова! Пусни тогава още днеска обява за конкурсна длъжност, по ясен и демократичен принцип, за Всесезонен Поет! Дали да поканим за участие отвън нови хора, или първо да изпробваме вътрешно конкурса с нашите вече утвърдени поети?!
- И дума да не става, господин главен редактор. Не можем да конфронтираме нашите си хора – няма как да накараме маститата Бела Мечкова, която се е специализирала в областта на зимната детска поезия и е посветила целия си живот на нея, да въздиша за летния шнорхел на Чайков, нито пък можем него да принудим да пише оди за белите ботушки на Мечкова, които, както всички знаем, са 45-ти номер отвътре и с ортопедични стелки. Това морално ще го убие. Да не говорим, че госпожиците Мими Кокичева и Душка Листопадова изобщо не се понасят. Идват в различни дни на работа, а ако се наложи да дойдат в един ден, то едната се появява задължително сутрин, а другата следобед. И за всеки случай, ако случайно двете се засекат някъде по коридорите, всяка от тях си носи муска против уроки. Кокичева си е пришила червен конец от вътрешната страна на сакото, а Листопадова се кичи с гердани и гривни от тюркоаз. Тюркоазът действал против магии. Нали съм приятелка и на двете, та всичко ми споделят. В момента Душка Листопадова е в ремисия след онзи пореден опит за самоубийство. Помните, че си беше прерязала вените по повод второто място в конкурса „Топ десет на най-добрите Есенни поети”. А да не говорим, че само произнасянето на първата буква К... на Кокичева би могло да отключи и активизира отново заболяването на Душка и да разруши докрай и без това крехката ú психика. Трябва да бъдем изключително деликатни към нея.
Според мен Кокичева би се справила най-добре от всички. Може би защото е винаги оптимистично настроена и пълна с енергия за нов живот. Търси непрекъснато нови методи и обича да експериментира. Ако пък ще трябва да назначим чисто нов човек отвънка, той трябва да е мултифункционален, мултисезонен, мултиповеденчески настроен, разчупен, гъвкав и отворен за всякакви температурни амплитуди, да издържа на тропически жеги и антарктически студ. Нов човек - свеж и мултиидеен. Трудно ще намерим такъв кадър, а и с тези ниски заплати, които предлагаме, никой няма да дойде при нас, господин Стратегов!
- Е, даа, права си, Паричкова! Тежки времена настанаха! Но все пак трябва да се приспособяваме към новата обстановка. Трудно ми беше да взема сам решение и за това исках и твоето мнение. А какво ще кажеш да сменим името на списанието? Сега ми щукна тази идея! Това също е вид реформа!
- Не Ви разбирам, господин Стратегов, защо трябва да сменяме името на списанието? То е толкова популярно и обичано, хората го купуват и четат с радост. И как ще се казва новото списание? – Паричкова недоумяваше и като стара лисица застана нащрек. Стратегов пък си беше стар вълк и винаги я викаше да вземат заедно окончателното решение, което той отдавна вече си го беше наумил. Всеки път я изненадваше така.
- Амии, вместо списанието да се нарича Четири сезона - да бъде само Един сезон и така ще имаме резон и оправдание да оставим само един поет на щатна длъжност. Какво мислиш за идеята да кръстим списанието Пролет и да оставим Мими Кокичева единствена на щат? Спестяваме си всякакви вътрешни и външни конкурси, ще бъде вътрешно преструктуриране. Ти и без това каза, че Кокичева би се справила най-добре от всички.
„Това ли било? – помисли си Паричкова, - я виж ти дъртия лисунгер само дето ме забаламосваше един час да се пъна с идеи за разните му конкурси, пенсии и съкращения. Тая Кокичева от Пролетния отдел бая му е завъртяла главата”.
- Прекрасна идея, господин Стратегов. Ей сега отивам да предупредя останалите поети, че се преструктурираме в списание от Нов тип във връзка с финансовата криза и че те ще трябва да си търсят друга работа.
- Почакай, Паричкова, обади се и в туристическата агенция Райски кът и резервирай два билета за мен и госпожица Кокичева за двуседмичен уикенд на остров Пи пи. Разходите да бъдат за сметка на стария спонсор и старото списание „Четири сезона”. Необходима ни е почивка с Кокичева след този финансов колапс, а след тази тежка реформа трябва да съберем свежи сили и да обсъдим новата визия на бъдещето списание Пролет. Ех, Паричкова, кризисни времена дойдоха, трябва да се преструктурираме, няма как. – тежко въздъхна Стратегов и извърна глава, за да не види Паричкова усмивката му и радостния блясък в очите.
© Ивон All rights reserved.