Nov 15, 2009, 11:02 AM

Реминисценция 

  Prose » Narratives
855 0 3
3 мин reading
Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява!
И тогава се обажда кавалът…
Странен човек беше! Красив човек!
Някога, зиме, вечер, идваше у дома. Присядаше до оджака, разменяше по някоя приказка, отпиваше от таса… и бръкваше в пояса.
Широк! Много широк! И дълъг! Кога го навива, излизаше отвън. Даваше ми единия край, другият завиваше около кръста си и аз се завъртах около него, като пумпал. В тоя пояс беше цялото му богатство.
От него стърчаха само цевите на кавала.
Та вечер…
До оджака, до софрата… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов All rights reserved.

Random works
: ??:??