Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява!
И тогава се обажда кавалът…
Странен човек беше! Красив човек!
Някога, зиме, вечер, идваше у дома. Присядаше до оджака, разменяше по някоя приказка, отпиваше от таса… и бръкваше в пояса.
Широк! Много широк! И дълъг! Кога го навива, излизаше отвън. Даваше ми единия край, другият завиваше около кръста си и аз се завъртах около него, като пумпал. В тоя пояс беше цялото му богатство.
От него стърчаха само цевите на кавала.
Та вечер…
До оджака, до софрата… ...