Животът ни все повече се превръща в "неоснователна претенция".
Дали това е проекция на Божието намерение или функция на човешкото измерение?=?
Притеснява ме, не толкова разбираемото Божествено отсъствие,
колкото наглото /безотговорно/,самоубийствено човешко присъствие.
- "Less thinking - more drinking!" - Това ли е изходът? = ?
Нима, проповядването на примитивизъм може да бъде цел? = ?
Има ли смисъл да се бориш със стереотипите, с рутината, опитвайки се
да "бъдеш" в среда на "несъществуване"? = ?
Извинение ли е "усетната слепота"?
Възможно ли е човечеството да носи "задочна вина", извън времевата
рамка на своето физическо пребиваване?... ... ...
........................................................................................................................... ...