Животът ни все повече се превръща в "неоснователна претенция".

Дали това е проекция на Божието намерение или функция на човешкото измерение?=?

Притеснява ме, не толкова разбираемото Божествено отсъствие,

колкото наглото /безотговорно/,самоубийствено човешко присъствие.

- "Less thinking - more drinking!" - Това ли е изходът? = ?

Нима, проповядването на примитивизъм може да бъде цел? = ?

Има ли смисъл да се бориш със стереотипите, с рутината, опитвайки се

да "бъдеш" в среда на "несъществуване"? = ?

Извинение ли е "усетната слепота"?

Възможно ли е човечеството да носи "задочна вина", извън времевата

рамка на своето физическо пребиваване?... ... ... 

...........................................................................................................................

Зората ще освободи съня.

Затворникът ще вкуси свободата.

Не искай слава – вярвай в любовта!

Една е Вечността,а многолика суетата!

P.S.

Каквато и да е целта, тя не трябва да "изяжда" смисъла!