- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на дебелата си блуза.
- Изрод си, тате каза, че си такъв! Каза още, че си копеле и затова си изрод! Тате го каза! - рече на свой ред шишкото, натъртвайки на всяка дума и накрая се оплези.
- Не съм копеле! - отвърна Симо, хлипайки, стана прав, избърса очите си, сложи чантата си на гърба и тръгна да излиза от двора на училището. - Имам си баща, той е моряк и пътува много, ще си дойде скоро и тогава ще видиш ти!
Незнайно от къде му хрумна това, че баща му е моряк, но много му се искаше това да е така. Да има и той баща като всички останали деца. Да има на кого да се оплаче вечер, че го тормозят в училище, да има кой да го защити, да има с кого да вдигат хвърчило на брега на морето, да има с кого д ...