Казвам се Курти Пенчев Куртев. Държавен чиновник, отслужил, женен, с две деца, единият ми син и той женен, и сега чака дете. Приятелите ми викат Куте или Кутето. Понастоящем се гордея с името си, но преди време имах големи гайлета. Питате ме защо?! Ами от подигравки, ама най-добре ще е да разкажа…
Кръстен съм на дядо ми по бащина линия. Трябвало да се продължи родовата традиция. Дядо цял овен заклал в моя чест и че ще нося името му. Радост голяма, обичаха ме много, ама селски хора и приказваха както им дойде. Като малък нашите често ме водеха на село при баба и дядо: хем да ме видят, хем да напълнят чантите: месо, мляко, яйца… Баба ми цялата засияваше, целуваше ме с беззъбата си уста и гальовно се обръщаше към мене: ”Ох, на баба Курчето, колко ми е пораснало! Пу, пу, целият на дядо си!” По някое време и дядо ми се прибираше от къра, чобанин беше, и той: ”Охоооо, кой е тука, ела, Курче, да те видя!” Бях малък тогава и не ми правеше впечатление как ми викат, ама когато тръгнах на детска ...