1 min reading
На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичко и от всички.
- Я стига си плакал. Ела с мен. Ще те заведа на една поляна. Има голям пън и много малки пънчета. Там се събираме ние, катеричките - да си говорим или да разделим храната си. Ела, седни тук и ме чакай. Скоро ще се върна.
И катеричката, подскачайки от клон на клон, изчезна.
Всички в гората бързо научиха за мъката на зайчето. Спуснаха се да търсят семейството му.
Заприиждаха на поляната животни. Всеки носеше по нещо. Не бяха забравили, че е празник за него. Птици запяха в клоните. Скоро големият пън се покри с горски плодове и сочни клонки.
Зайо беше спрял да плаче. Не вярваше, че всичко това е за него. А когато видя майка си, водена от новите приятели, се почувства безкрайно ща ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up