На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:

- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?

- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.

- Нямаш ли приятели да ти помогнат?

- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичко и от всички.

- Я стига си плакал. Ела с мен. Ще те заведа на една поляна. Има голям пън и много малки пънчета. Там се събираме ние, катеричките - да си говорим или да разделим храната си. Ела, седни тук и ме чакай. Скоро ще се върна.

И катеричката, подскачайки от клон на клон, изчезна.

Всички в гората бързо научиха за мъката на зайчето. Спуснаха се да търсят семейството му.

Заприиждаха на поляната животни. Всеки носеше по нещо. Не бяха забравили, че е празник за него. Птици запяха в клоните. Скоро големият пън се покри с горски плодове и сочни клонки.

Зайо беше спрял да плаче. Не вярваше, че всичко това е за него. А когато видя майка си, водена от новите приятели, се почувства безкрайно щастлив. Всички му честитяха рождения ден. Събраха се край празничната трапеза. В средата имаше торта, украсена с плодове. В средата стърчеше голям морков. Каква радост за очите и душата.

- Честит рожден ден, Зайо - му каза катеричката. - Сега разбра ли какво е да имаш приятели? Честит рожден ден!