2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първият ми работен ден... Усилено се мъчех да престана да мисля и вторачих поглед в тъмното към Таня. Тя също не спеше и явно я измъчваха подобни мисли, защото утрешният ден щеше да е и за нея първи работен в един ресторант – миячка на чинии, собствениците сърби я приели на работа след дълги молби... нещо неестествено в тази държава - бяла жена да мие чинии! Това се работеше само от чернокожите. Тя въздишаше от време на време и аз допуснах, че по-скоро я задушаваха мисли около последното, което ми бе споделила за живота си, преди да тръгне за Африка... Не исках да бъда на нейното място - цели 20 години да крие от съпруга си, че дъщеря им не е негова, и изведнъж му хвърля истината в лицето! Горки ...