РУБИНА
Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от време навреме се навежда към изваяните си крака и сякаш гони мухи оттам. Гърдите и като бели гълъби, аха да изхвръкнат от гнездото. До нея опуленият Мачо пали цигара след цигара и с мазна усмивка предлага на руската си събеседница да пуши. До тях се доближи момиченце, което много приличаше на петгодишната ми дъщеря. Майка и с досада я отпрати да си играе, сигурно искаше да бъде сама с Мачото.
Момиченцето обидено тръсна косата си сплетена на миши опашчици, поклати глава и тръгна към морето. Засъбира миди и камъчета по брега. Скоро и аз се присъединих към нея, погледите ни се срещнаха за миг. Това беше сякаш дъщеря ми.
Заприказвах се с един мъж на зряла възраст попитах го за черния флаг, а той ...