РУБИНА

Препичам се на плажа и немея от толкоз хубост  на едно място. Черният флаг над спасителната кула и едрогърдата рускиня ме задържат на брега на морето. За кой ли път очите ми бягат по кръстословицата, а тя не излиза. Захвърлям я настрани. Погледът ми се спира отново на руската красавица. Тя от време навреме се навежда към изваяните си крака и сякаш гони мухи оттам. Гърдите и като бели гълъби, аха да изхвръкнат от гнездото. До нея опуленият Мачо пали цигара след цигара и с мазна усмивка предлага на руската си събеседница да пуши. До тях се доближи  момиченце, което много приличаше на петгодишната ми дъщеря. Майка и с досада я отпрати да си играе, сигурно искаше да бъде сама с Мачото.

   Момиченцето обидено тръсна косата си сплетена на миши опашчици, поклати глава и тръгна към морето. Засъбира миди и камъчета по брега. Скоро и аз се присъединих към нея, погледите ни се срещнаха за миг. Това беше сякаш  дъщеря ми.

     Заприказвах се с един мъж на зряла възраст попитах го за черния флаг, а той ми отговори, че имало мъртво вълнение  и не трябвало да се плува. Морето захващало плувеца и го забивало към дъното, а след това го дърпало навътре.

      Погледнах към играещото дете и нещо ме сви под лъжичката. Крачетата му газеха по края на водата. Навеждаше се към нея и оттам изваждаше някоя мидена черупка, вдигаше я към слънцето и примираше от смях. Дете.

   Погледнах към майка му, а тя се беше загледала в Мачото сякаш за първи път виждаше мъж. Затърсих  момиченцето. И о, ужас! Рокличката му на точици ту се показваше от вълната, ту се скриваше. Стихията го отнасяше навътре. Забравих, че не мога да плувам и се метнах в бездната. Напипах крачето му и с бясна сила се помъчих да стигна брега, а той все повече се отдалечаваше от мен. Една вълна ме метна към него и прегърнал детското телце, аз стъпих на плиткото. Друга вълна се помъчи да ме грабне обратно, но вече бях на брега. Насъбраха се хора. Един от тях каза, че е лекар и започна да прави изкуствено дишане на детето. От умора или страх съм припаднал на пясъка. Не зная колко време съм бил в несвяст. Събуди ме една целувка по бузата. Над мен стоеше рускинята с детенцето за ръка. В ръцете и блесна огнено червен накит на кожена връв. Тя се наведе към мен и го върза на врата. Слушах на руски: „Спасиба, спасиба”. Ококорих очи, ощипах се  и си помислих: „Не съм ли в рая?”

       Нечии мъжки ръце ме повдигнаха положиха ме на стол. По късно разбрах, че  рускинята ми беше подарила рубин. Толкова години оттогава не го свалям от врата  той винаги ми напомня, че в онзи миг не се уплаших и останах  мъж и човек...