Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се признае, че завърташе главите на всички момчета от първия до последния вход на панелката. Всеки се стремеше да получи, късче внимание и искрица от игривият и поглед. Докато другите момичета от детската общност се събираха отделно, пушеха цигари по закътани места и обсъждаха промените в анатомията си, а също и прозорливостта си в това, коя за какъв мъж ще се омъжи, колко деца ще има и какъв ще е цвета на очите им, русата им връстничка, риташе футболна топка с момчетата, караше колело наравно с тях, съпровождайки ги до градинките с череши и сливи, разположени до жп линията в края на града.
Само децата, знаят как се заражда детската любов и влечението към срещуположния пол. При момчетата е възможно ...