Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се признае, че завърташе главите на всички момчета от първия до последния вход на панелката. Всеки се стремеше да получи, късче внимание и искрица от игривият и поглед. Докато другите момичета от детската общност се събираха отделно, пушеха цигари по закътани места и обсъждаха промените в анатомията си, а също и прозорливостта си в това, коя за какъв мъж ще се омъжи, колко деца ще има и какъв ще е цвета на очите им, русата им връстничка, риташе футболна топка с момчетата, караше колело наравно с тях, съпровождайки ги до градинките с череши и сливи, разположени до жп линията в края на града. 

    Само децата, знаят как се заражда детската любов и влечението към срещуположния пол. При момчетата е възможно да е силно желание за допир, въображаемо спасение на крехкото създание от тиранин или смела и безстрашна постъпка за показване на сила. При момичетата е вероятно очакване за прегръдка, целувка, комплимент или само те си знаят какво, но е факт, че и двата пола се търсят и тъй като, все още не познават чувствата си достатъчно добре, типично за тази възраст, любовните копнежи се трансформират в срам, неразбирателство, караници и обиди. 

   Средата на Юли беше преломна точка от годишния календар. Температурите набъбваха до своята кулминация. Черешите, даваха своя последен добив, кайсиите и те жълтееха, сливите пълнеха със сладък сок плодовете си. Декарите слънчоглед в края на града, преливаха в охрата на юлските залези.Тези моменти на лятна изразност не оставаха хлапетата безучастни. Природата ги радваше и стремежът им към приключения и опознаване на хабитата ги подтикваше да се качат на своите колела и волни, като ято птички да полетят към градинките с плодни дръвчета и зеленчук, обработвани от чудати стопани, най-вече железничари и работници от Северната промишлена зона, заградили парчета земя край езерото самовнушили си, че тази земя им принадлежи. Подрастващите знаеха, че никакви огради не можеха да попречат на чувството им на волност и свобода и затова бяха определили, плодните дръвчета на юг от квартала до бреговете на езерото за своя територия.

   Имаха си прякори. Имената, бяха за пред роднините и учителите, прякорът се даваше по физиономия, привичка, телосложение или някой друг признак, но неизменно съпътстваше личността през детството му. Той представляваше неприкосновена идентичност и мярка за разпознаваемост.

   В един красив, късен юлски следобед, когато палещите лъчи на слънцето бяха намалили своята сила, хлапетата яхнали своите колелета летяха по надолнището, към жп линиите. Малкия Ицо, Пешо веждата, Иван дългия , Заплеса и още други, въртяха педалите в посока към промишлената зона. Русокоска, се беше качила права на задният багажник на едно от колелетата. Велосипедите "Балкан", позволяваха това. Гумите им бяха с малък цолаж и изнесен багажник над задната гума. Човек стъпил прав върху него придържайки се за раменете на велосипедиста можеше да се вози така на известно разстояние. Този начин на возене представляваше, изключително интимен момент и това да се качи някое момиче и да се направи с него едно кръгче по алеите на парка си беше равносилно на целувка.

   Над градините в края на деня се носеше църкането на щурците и синигерите завряни по храстите. Чуваше се и лай на куче недалеч, което беше усетило приближаването на хлапетата. Влагата край езерото носеше допълнително топлина. Тук бризът не се усещаше така, както откъм североизточната част на града, където беше морето.

Тайфата приближи едно оградено с клони и парчета ръждива ограда място. Вратичката беше дъсчена, паянтова, подпряна с голям камък. Оставиха велосипедите полегнали на една страна. Вратата не представляваше препятствие за тях. Отместиха камъка и влязоха в ограждението. Вътре имаше три черешови дървета, чиито узрели плодове висяха примамливо по клоните, а в страни от дърветата имаше лехи с домати и краставици, които също имаха завръзи и даваха наченки на зрялост, но те не представляваха интерес. Едни се покатериха по черешовите стъбла и се наместиха по клоните от където започнаха да хрупат плодове и да плюят костилките по земята. Това занимание беше така изключително приятно, че никой не усети пукота на сухи клонки зад оградата в другият край на ограждението.

- Бягайте! - извика едно от момчетата и скочи от дървото. Беше видял опасността.

Останалите хукнаха и те, като в един.

- Ах, чакайте, чакайте, да ви кажа…! - чу се силен плътен глас откъм външната страна.

Хлапетата, набързо наизлязоха и грабнаха колелата. Всеки носеше страха си да не бъде пипнат и почти забравиха за Русокоска:

- Чакайте ме, бе! - викна им тя.

Заплеса, последен вдигаше своя велосипед и и каза да се качва.

От ъгъла на гадината се беше подала запотената, стокилограмова фигура на ядосан чичко:

- Стойте, стойте, вашата кожа! - извика им той.

Русокоска се покатери пъргаво на багажника, хвана се с ръце за раменете на Заплеса и подвикна:

- Давай!

   Чичкото ги наближи. Беше протегнал ръце с месести пръсти готов да ги сграбчи, но Заплеса завъртя педалите и гумите зацепиха в сухата пръст изплъзвайки се в последният момент от обсега му. Прашният път водеше стотина метра право напред до железопътната линия, където част от хлапетата, вече се бяха прехвърлили през нея. Чу се свирка на локомотив. Товарен влак приближаваше бавно. Чичкото, въпреки килограмите си и възрастта си, го удари на бяг след тях очаквайки, как влакът ще препречи пътя им за бягство и усилията му ще бъдат възнаградени.

- По бързо! - подвикна Русокоска

Заплесът се беше налял с адреналин. Слепоочията му пулсираха. Беше вложил всичката си сила в това да натиска педалите. Виждаше ситуацията и преценяше, че ако не успее да премине жп линията преди влака ще трябваше да зареже колелото и да тръгнат да се спасяват през градините.

Изоставаха от групата, която вече беше преминала през релсите. Отново се чу свирката на локомотива. Металната грамада бавно пълзеше, като гъсеница в коловоза и наближаваше пресечната с черния път точка. Тресящото се тяло на гонещият ги мъж бе не повече от двайсетина крачки зад тях.

- Ще минем,скачай!-извикаЗаплеса.

 Бяха наближили чакъла, върху който лъщяха металните релси. Локомотивът се виждаше в дясно на около петдесет метра. Русокоска скочи и му помогна да избутат велосипеда през линията. Пронизителната сирена им крещеше, че правят опасни неща. Влакът премина зад гърба им секунди след като се прехвърлиха от другата страна. 

- Успяхме, качвай се! -подвикна уморено на Русокоска, все още треперещ след което, седна на седалката опирайки се с левият крак на земята. Тя отново стъпи на багажника и се хвана за раменете му. До главният път към квартала не беше далеч. Предполагаха, че останалите от тайфата ще ги чакат там.

  Сенките на дърветата се издължиха. Червеният слънчев диск се прибираше зад хоризонта на слънчогледовата нива.Хлапетата, бяха застанали на пътя до завода за дървообработка и чакаха. Заплеса се зададе откъм линиите с качената на багажника на колелото Русокоска. Лицето му беше измъчено, но някак доволно от факта, че я возеше на своя велосипед. Обратният път се падаше нагорнище и педалите се натискаха трудно. Момчетата видяха как за момент кормилото му се извъртя рязко на една страна. Момичето отскочи пъргаво за да избегне падането, но Заплеса не успя и се катурна настрани в едно с "Балканчето". Извика от болка. Измъкна се от хватката на колелото. Тя се притече за да му помогне да се изправи. Той се държеше за дясната китка на ръката прехапал устни от болка. Останалите и те дойдоха. Видя се, че нещата не бяха добре. 

- Счупи ли я? - попита го Ицо малкия

- Не знам, но много ме боли. - отвърна с крива гримаса Заплеса

- Няма да можеш да караш ще ти помогна да го бутаме до вас.- предложи Русокоска.

- Какво стана? - искаше да разбере Ванко дългия.

- Нищо, мисля че залитнах от умора. - отвърна Заплеса. 

   Тръгнаха заедно, бутайки колелата по нагорнището, бидейки съпричастни и си говореха за случката.

   Два дни по- късно, момчетата ритаха пред блока. Заплеса излезе от входа с бинтована ръка сгъната в лакътя придържана от връзка бинт окачена за врата му. Отиде при тях. Русокоска, го видя и се затича усмихната към него. Щом го доближи го погледна палаво със сините си очи и го целуна по бузата:

- Чакай!- каза му тя и се запъти към входа.

Върна се след няколко минути. Носеше червен флумастер в ръка. 

- Дай да нарисувам нещо на гипса ти! - изкомандува с усмивка.

Заплеса подаде небрежно ръка. Още беше объркан от целувката.

Русокоска нарисува едно сърце и написа "Герой" 

Тайфата, и те се разписаха. Изписаха му гипса с надписи, като " Оправяй се бързо", " Як си" и други такива.

.-Хайде идвай да ритаме!-подкани го Ицо малкия.

 Крясъци от гларуси се носеха от покрива на блока. Бели облаци се къдреха по синьото небе. Русокоска, ритна футболната топка към очертаната с блажна боя врата на стената на панелката. Хлапетата поеха в своя ежедневен ритъм. 

Край 2021