Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да обикалям местността - бях слаб и подвижен, жилав и понеже съм родом от другия край на България, по говора можех да мина за непознат. От всички кучета, когато ходех на такава акция, най-много се притеснявах да не ми пуснат Вихър, Ръждашкото куче. Надушваше следа безпогрешно и имаше коварен нрав. Дебнеше човек като плячка, нападаше без никакъв звук и често се питах дали това куче не е наистина диверсант сред другите отбрани в кучкарника.
Денят беше мъглив, есенно мрачен. Пуснаха ме на единия мост на Струма, близо до бариерата. Реших, че ще се преструвам на северняк. Забих към село Старчево и срещнах хора с каруца.
-Тук някой продавал фъстъци, приятел, може ли да ме закарате до другото село, че ид ...