31 may 2016, 20:38

Ръждашкото куче 

  Prosa » Relatos
1147 0 6
5 мин за четене
Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да обикалям местността - бях слаб и подвижен, жилав и понеже съм родом от другия край на България, по говора можех да мина за непознат. От всички кучета, когато ходех на такава акция, най-много се притеснявах да не ми пуснат Вихър, Ръждашкото куче. Надушваше следа безпогрешно и имаше коварен нрав. Дебнеше човек като плячка, нападаше без никакъв звук и често се питах дали това куче не е наистина диверсант сред другите отбрани в кучкарника.
Денят беше мъглив, есенно мрачен. Пуснаха ме на единия мост на Струма, близо до бариерата. Реших, че ще се преструвам на северняк. Забих към село Старчево и срещнах хора с каруца.
-Тук някой продавал фъстъци, приятел, може ли да ме закарате до другото село, че ид ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??