56 мин reading
С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо диви и потайни. Реакции незнайни, предизвикани от ранената ѝ глава- не знаеше какво да очаква от нея и самата тя....
Но... и утре е ден... за мен. Тя сега посреща нощта- ще я оставя сама, моята с друго ще изпълня. И денят тя ще посрещне, аз тогава ще дойда...“
***
Беше само на седем. Харесваше му да гледа как майка му меси хляб. Любим момент, защото бяха заедно. А тя пееше. Марилина пееше прекрасно. И ароматът, който се разнасяше в малката стая, сякаш се усилваше стократно с песента. Харесваше ѝ да се наслаждава на светлината от прозореца, която падаше върху лицето и ръцете ѝ. Когато го сложеше във фурната, тя тайничко отваряше дървеното чекмедже на масата до стола, вадеше едно поостаряло теф ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up