Слизам. Долу. Възможно най-долу, там където огънят е най-голям.
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светлина. Само огън. А неговата светлина е различна светлина, порочна светлина, дръзка светлина. Светлина на желания... И страсти.
Ще ме вземе в обятията, ще ме изпие с жарките си устни.
Близо съм... Толкова близо... Усещам го, усещам аромата му. Тук огънят става най-силен, а грешните души танцуват... Завинаги... своя непрестанен танц.
Смях... Смях до полуда. Той пронизва сетивата ми! Крясък... Пак смях.. Завеса.
Червена.
Кърваво червена.
Сатенена.
Стая... И аромат на восък.. Много восък. Сладък восък... Разтапящ восък! Искам да се потопя във вана от восък..
Искам да се разтопя като восък, а после пак и пак... Не е ли това силата му? ...