2 мин reading
С душата на дете_________________ Дневниците са едни от малкото неща, които остават незасегнати от времето. Неизпепелени от все поглъщащият огън. Чувам клишета навсякъде. Чета за тях по книгите, виждам ги всеки ден със собствените си очи. Недоизречени думи, недоизказани чувства, напразно пропиляното: „Обичам те”. Егоизмът и любовта не са най–подходящите спътници, но обикновено са принудени да вървят заедно, в една неизменна посока.
И нямам миг покой. Вплетена съм във времето, с нишки, здрави като паяжина, и също тъй нежни. Не мога да заспя, да чувствам, да живея. Дори и дишам трудно. Мъчително. С хрипове, изтръгващи се от изхабените ми дробове. Ръцете на старица, сълзите на света. Душата на дете. Не… Сълзите май са мои. А сърцето… То ли?
Него отдавна вече го няма – цигареният дим го обви като плътно наметало, тъмнината го закри. Загубих го някъде измежду хилядите профучаващи коли навън и стотиците хора, с които се сблъсквах всеки ден. Загубих го в навалицата и не успях да го открия, ко ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up