Каза ми, че ме обичаш, но отново беше пиян. Oчакваше, че ще ти повярвам, но на следващата сутрин дори не ми се извини за държанието си. Направи се, че не помниш какви ми ги говореше само преди часове, макар и двамата добре да знаем какво точно стана тогава. Бяхме аз и ти под дъжда, измокрихме се до кости. Ти бе пил много и аз те помолих да си вървим. По пътя към хотела ми каза нещо. Нещо, което дълго очаквах да чуя, но не се зарадвах на думите ти. Ти бе мил, въпреки че бе пил, знаеше какво говориш и очакваше аз да скоча в леглото ти, щом чуя да ми признаваш любовта си. Е, не позна. Сбърка с мен. Не получи това, което искаше и се ядоса. Удари ме, каза ми какво ли не и си тръгна. Остави ме да се прибирам сама, мокра и наранена. На другия ден дойде при мен, не каза нищо и реши, че не помниш. така ти бе по-добре, а аз реших да не ти противореча, защото от вчера ме хвана страх от теб. Простих ти и продължихме напред.
Надявах се да не се повтори и дълго време не се повтори до една прекрасна ...