Каза ми, че ме обичаш, но отново беше пиян. Oчакваше, че ще ти повярвам, но на следващата сутрин дори не ми се извини за държанието си. Направи се, че не помниш какви ми ги говореше само преди часове, макар и двамата добре да знаем какво точно стана тогава. Бяхме аз и ти под дъжда, измокрихме се до кости. Ти бе пил много и аз те помолих да си вървим. По пътя към хотела ми каза нещо. Нещо, което дълго очаквах да чуя, но не се зарадвах на думите ти. Ти бе мил, въпреки че бе пил, знаеше какво говориш и очакваше аз да скоча в леглото ти, щом чуя да ми признаваш любовта си. Е, не позна. Сбърка с мен. Не получи това, което искаше и се ядоса. Удари ме, каза ми какво ли не и си тръгна. Остави ме да се прибирам сама, мокра и наранена. На другия ден дойде при мен, не каза нищо и реши, че не помниш. така ти бе по-добре, а аз реших да не ти противореча, защото от вчера ме хвана страх от теб. Простих ти и продължихме напред.

Надявах се да не се повтори и дълго време не се повтори до една прекрасна нощ, в която всичко стана отново като преди.

Пак бе пил, само че този път малко. Не бе пиян и ме помоли да съм с теб за цял живот. Каза, че никога не си виждал момиче като мен, че съм сякаш извадена от приказка и би дал всичко, което имаш, за да си с мен до края на дните си. Аз не ти повярвах и ти се вбеси. Отново ме удари и пак ми каза какво ли не, а аз ли?! Стоях и те слушах как ме ругаеш и казваш за мен какво ли не. Отново го отдадох на алкохола, но вечерта, когато отново заспах сама, се замислих за теб. За нас и за това, което ми причиняваш. Не ме боли от ударите ти. Нараняват ме думите ти, от тях ме боли.

Замислих се над казаното от теб и скочих от леглото. Сякаш нещо се скъса в мен и разбрах какъв човек си. Нещата, които виждах, погледа, с който ме изпиваше, устните, които ме побъркваха, ръцете, без които не можех, са били просто маска. Маска, която ти така умело използваше.

Не разбрах на време какъв си. Влюбих се лудо и ти прощавах всичко. Надявах се, не исках да видя и упорито отричах дори пред себе си що за човек си ти. Онази нощ, когато всичко се повтори, осъзнах, че си груб, лош и обичаш да нараняваш всички около себе си. Чак сега разбрах защо нямаш приятели, защо бившите ти не искат да те видят дори на снимка. Някога се молех да не стана като тях, молех се да виждам очите ти всеки ден и да целувам устните ти, а сега станах като тях.

Осъзнах изведнъж, че стоя на леглото и плача, но не за кой да е, а за теб. Ти, който ми причини толкова много болка, ти, който не заслужаваш да те заплюя дори в лицето и обяснение дори не заслужаваш. Просто си събирам багажа и си тръгвам от тук. Никога повече не желая да те видя и дори в съня си не искам да те срещам, не желая да пролея и една сълза за теб, защото не заслужава%