6 min reading
6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях нямаше...
А там животът си течеше по някакво тяхно разписание. Жени разтъркваха в съдини сухи корени, двама мъже бавно деряха убита дива овца, неколцина се въртяха наоколо им... Дерачите изрязаха парченце от овчата лой и го метнаха на гледащите ги облизващи се кучета.
Йоан разбра – за да пилеят така храната, тия са богати. Имат пълни складове, със сигурност някъде са скрили и резерви...
Всички бяха готови. Вдясно от него беше Драко, следящ с едно око ставащото зад реката, а с другото не изпускащ от вниманието си двамата новаци. Йоан беше решил да ги използва – да види що за хора са, каква полза ще имат от тях. Единия нарече Чък, другия Пип. А по-сериозно щеше да помисли за съдбата им после ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Каня по понеделнишки - https://genekinfoblog.wordpress.com/