(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от всичко.
За какво бе всичко това, питам аз и отговор не искам да чувам. От какво е недоволен този наш народ? Харчихме ли парите професионално, качествено и дори с разбиране? Харчихме ги. Знаете резултатите. Дори за три години похарчихме всичко, което имаше останало от проклетата тройна коалиция. Ама как да не я определям като „проклета”? Толкова ли не можаха да спестят още малко пари? Не много, не съм лаком. И моят финансов министър не е лаком. Трябваха ни още само толкова, колкото да продължавам да си режа спокойно лентички до изборите. Ще ме упрекнете ли за това? Само да посмеете, веднага ще ви отговоря, любопитковци такива. В кабинета ми е задушно. Там ще трябва да седя, да се опитвам да мисл ...