С вкус на къпини
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препъна в един спомен отпреди много, много години. И ние бяхме влюбени, страстно влюбени, и се целувахме под път и над път под укорителните погледи на тогавашните възрастни. И ние се обичахме и искахме целият свят да знае това.
Отдавна вървя с момчето от моя спомен заедно по семейния път. Коловозите му са дълбоко изровени, вървят и криволичат успоредно и все по-рядко се събират. Понякога той се загубва по някоя странична пътека, но после пак се връща в общия път. Нали се връща… Защото пред нас тича като малко жребче синът ни, все още не стигнал до своя път в живота. От време на време така ми се приисква да се отбия и аз настрани и то за постоянно, даже на новия път да няма друг коловоз за компания ...