Aug 25, 2015, 11:16 PM

Салие 

  Prose » Narratives
943 0 0
13 мин reading
Неусетно бе настъпила първата вечер от дългоочакваната лятна ваканция, която по един неповторим начин съживяваше всяка година градските улици с чудноватата глъчка на стотици малчогани. Веднъж вдъхнали дългоочакваната свобода те до късни доби веселяха с игрите си красивите алеи на парка Стратеш.Тази красива местност, която от стотици години представлява сърцето на град Ловеч. Едно сърце, което е водораздел между славното минало и неизвестното бъдеще. Няма човек, който да не се гордее да стъпи на това място, където са кънтели стъпките на Дякон Левски и на цар Иван Александър.
Едва ли сегашните хлапета все още си даваха сметка за това историческо богатство, но пък упоени от аромата на хиляди люлякови цветове и с чисти сърца те олицетворяваха светлите бъднини на града. Сред тях навярно зрееха бъдещите наследници на делото на Апостола.
На една голяма пейка в близост до езерцето тихо и кротко си седеше едно малко момиченце на име Салие. Тя бе едва на 16 години. Нейните дълбоки нежни и любозн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев All rights reserved.

Random works
: ??:??