Минавам си по позната улица. И изведнъж забелязвам нещо. Което е поне от двадесет години така, ама нали все забързани, все умислени…

Голяма кооперация, ребром към улицата. Зад нея в същата позиция е друга. Между тях има тридесет – четиридесет метра пространство, залято с асфалт.

И бариера, която препречва мераците на някой да влезе в това пространство. А е ясно кой би желал това – шофьори. Защото е удобен паркинг.

Само че – бариера.

Тоест, забрана.

От кого, защо, на какво основание – няма знак.

Не ти позволяват и това е.

Обаче – коли паркирани има. Поради което питам излизащ от едната кола човек. Аджеба, чия е тая бариера?

Обяснява ми – сложена е от живущите в двата блока. Тъй като мястото е тяхно, паркингът е техен, друг няма право на място…

Учудвам се. И питам познат от общината за това нещо. Той наднича по документите и ми обяснява, че кооперациите наистина са там, но земята под тях, както и около тях, се води общинска.

Демек, те нямат собственост върху почвата под краката си, ама са заграбили и околната…

Не, че други хора не паркират там. Паркират. И „собствениците“ понякога пробват да претендират – но само срещу жени или видими слабаци. С останалите не смеят да се захващат.

А аз… Ами просто разбрах, плюх и подминах. Нямам дори разрешително за лов на пешеходци, в каквото се е превърнала шофьорската книжка. Кола хептен…

Но ми беше интересно да се запозная с поредното петно в манталитета на това добиче – нашенското човечество…

„Странни, неправилни и еретични помисли - https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9728