Минавам си по позната улица. И изведнъж забелязвам нещо. Което е поне от двадесет години така, ама нали все забързани, все умислени…
Голяма кооперация, ребром към улицата. Зад нея в същата позиция е друга. Между тях има тридесет – четиридесет метра пространство, залято с асфалт.
И бариера, която препречва мераците на някой да влезе в това пространство. А е ясно кой би желал това – шофьори. Защото е удобен паркинг.
Само че – бариера.
Тоест, забрана.
От кого, защо, на какво основание – няма знак.
Не ти позволяват и това е.
Обаче – коли паркирани има. Поради което питам излизащ от едната кола човек. Аджеба, чия е тая бариера?
Обяснява ми – сложена е от живущите в двата блока. Тъй като мястото е тяхно, паркингът е техен, друг няма право на място…
Учудвам се. И питам познат от общината за това нещо. Той наднича по документите и ми обяснява, че кооперациите наистина са там, но земята под тях, както и около тях, се води общинска.
Демек, те нямат собственост върху почвата под краката си, ама с ...