10 min reading
Самодивите се раждат на пролет
-Стига с тези бабини диветини! – каза той и хлопна вратата зад гърба си.
-Имам чувстото, че съвсем са се побъркали – заобградени само от диви чукари, борове-столетници и диви зверове, тези хори са изгубили разсъдъка си – вярват в легенди, самодиви и всякакви такива щуротии.” Аз излезнах от това блато, имам всичко, към което се стремих – свободата да избирам сам, собствен дом, изградих кариера за време, за което другите дори не могат да си я представят като реалност. Е да, нямам жена, семейство, но какво толкова. Не съм единствения, пък има и толкова много семейства – какво е едно по-малко? Винаги тръгвам към родното си място със смесени чувства – хем се радвам, че ще видя родителите си, хем колкото се приближавам до дивия им свят, все по-силно чувам думите на баща си, които ме преследват вече петнайсет години :” Самодивите се раждат на пролет, време ти е и ти да потърсиш в гората.”... Но не мога да престана да се връщам, не мога... Сега съм изморен от дъл ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up