Самодивите се раждат на пролет
-Стига с тези бабини диветини! – каза той и хлопна вратата зад гърба си.
-Имам чувстото, че съвсем са се побъркали – заобградени само от диви чукари, борове-столетници и диви зверове, тези хори са изгубили разсъдъка си – вярват в легенди, самодиви и всякакви такива щуротии.” Аз излезнах от това блато, имам всичко, към което се стремих – свободата да избирам сам, собствен дом, изградих кариера за време, за което другите дори не могат да си я представят като реалност. Е да, нямам жена, семейство, но какво толкова. Не съм единствения, пък има и толкова много семейства – какво е едно по-малко? Винаги тръгвам към родното си място със смесени чувства – хем се радвам, че ще видя родителите си, хем колкото се приближавам до дивия им свят, все по-силно чувам думите на баща си, които ме преследват вече петнайсет години :” Самодивите се раждат на пролет, време ти е и ти да потърсиш в гората.”... Но не мога да престана да се връщам, не мога... Сега съм изморен от дъл ...