… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на създанието. Мракът се разсея и отчетливо се видя лице - лице на момиче, тъжно момиче. Изражението й издаваше, че страда, бори се и не се предава, но все пак мъката я убива малко по малко. Тя самата, непознатата, беше като видение, беше неземно красива - като ангел. Тъмните й очи блестяха сякаш бяха диаманти, кадифената й коса закриваше една част от лицето й и стигаше малко над раменете. Ангелът закрачи с малки тихи стъпки. Прекоси стаята и спря до единия ъгъл на стаята, на това място стената бе напукана и тя прокара пръсти по очертанията им. Обърна се и седна на земята точно на това място, зарови лице между коленете си, които обгърна с ръце. Чух я да шепне нещо, но не разбрах какво говореше пре ...