Самотата

Jan 2, 2009, 9:57 AM

Prose » Letters

1546 0 2

Самота, чувство обвито от скръб и немощие.
Слабост, която превръща и най-силните в безпомощни души. Колко нощи вървя сам и поглеждам в чуждите къщи в студената тъмнина и ще видя две прегърнати тела в нощта. Но винаги отминавам. Търся топлина, която да стопли изстиналата ми душа.
Топлина, това се намира най-трудно на този свят. Но стига вече, нека някой друг да мине през нощта и да погледне през очите ми това, което виждах аз. Нека този път аз да съм до теб и да черпя сили от твоето огнище. Излекувай смъртоносните ми рани от самотните нощи. Никой Бог не може да ни раздели. Ако бях умрял, а ти все още се бореше за любовта ни, аз щях да се върна за теб. Да се върна от дъното на ада, за да се боря на твоя страна. Но сега ме целуни, поеми последния ми дъх в своята уста. Прегърни ме, толкова ми е студено, просто запази топлината ми.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Желание (Деси Ъруин)

2009-01-03T16:53:32+02:00

Тъжно,но хубаво!!!
меланхолик (Йордан Серафимов)

2009-01-03T02:04:55+02:00

...а си мислих че аз пиша най-тъжните неща в сайта... Свалям ти шапка. Това е едновремено сърцераздирателно и красиво. И вярно... Бе просто нямам думи.