Sweet_D3ViL (Стоян Керанов)
16 11
2.01.2009 г., 9:57 ч.

Самотата 

  Проза » Писма
1547 0 2
   Самота, чувство обвито от скръб и немощие.
   Слабост, която превръща и най-силните в безпомощни души. Колко нощи вървя сам и поглеждам в чуждите къщи в студената тъмнина и ще видя две прегърнати тела в нощта. Но винаги отминавам. Търся топлина, която да стопли изстиналата ми душа.
   Топлина, това се намира най-трудно на този свят. Но стига вече, нека някой друг да мине през нощта и да погледне през очите ми това, което виждах аз. Нека този път аз да съм до теб и да черпя сили от твоето огнище. Излекувай смъртоносните ми рани от самотните нощи. Никой Бог не може да ни раздели. Ако бях умрял, а ти все още се бореше за любовта ни, аз щях да се върна за теб. Да се върна от дъното на ада, за да се боря на твоя страна. Но сега ме целуни, поеми последния ми дъх в своята уста. Прегърни ме, толкова ми е студено, просто запази топлината ми.

© Стоян Керанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??