Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда?
-Селото е съседно на моето,около двадесет километра по железопътната линия.И тогава са живели там.Сега е при големия си син.Тя също се казва Мария.Знаеш ,че и майка ми е Мария...Може би не съм ти казал...
-Ти дори не мислиш за нея като за твоя майка...Обяснимо е.
-Ти би ли мислила?След като от ранно детство в главата ти има друг образ...Нона,все още не знам дали...
-Както искаш.Кога ще отидем?
Кога?Утре,вдругиден...И цяла нощ да мисли за това, което ще се случи...А то никога не се е случвало точно както си мислиш.Да прехвърля вероятни реплики,да си представя как изглежда...Беше около един часа следобед.
-Сега-каза Иван.Тя започна да се облича ,без да каже дума.Не проговори и в колата,той също.Беше горещ августовски ден.По улиците рядко се мяркаха хора.С крайчеца на окото си,иззад тъмните стъкл ...