63 мин за четене
Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда?
-Селото е съседно на моето,около двадесет километра по железопътната линия.И тогава са живели там.Сега е при големия си син.Тя също се казва Мария.Знаеш ,че и майка ми е Мария...Може би не съм ти казал...
-Ти дори не мислиш за нея като за твоя майка...Обяснимо е.
-Ти би ли мислила?След като от ранно детство в главата ти има друг образ...Нона,все още не знам дали...
-Както искаш.Кога ще отидем?
Кога?Утре,вдругиден...И цяла нощ да мисли за това, което ще се случи...А то никога не се е случвало точно както си мислиш.Да прехвърля вероятни реплики,да си представя как изглежда...Беше около един часа следобед.
-Сега-каза Иван.Тя започна да се облича ,без да каже дума.Не проговори и в колата,той също.Беше горещ августовски ден.По улиците рядко се мяркаха хора.С крайчеца на окото си,иззад тъмните стъкл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse