Самотата e мъртва, да живее Самотата!
Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на Влади не излизаше и заедно с него за птичето се грижеше, я водицата му ще сменят със прясна, я храница ще му поднесат прекрасна, но един въпрос, тъй мъничък и прост – ги глождеше, дали пък таз крилатка можеше, през гъстата решетка да излитне, към онази гледка – вън към висините.
Мина се година и в дома на Първолета, дядо Коледа пристигна през комина – чул, че туй момиче иска да си има птиче – събуди се детето и босо хукна през антрето. Ала под елхата нищо не видя – сън било е мисли тя, че птичка не видя. Намуси си нослето и се върна в легълцето. И тъкмо да се разреве – нещо тропна – сякаш пърха птица със крилце – скокна, и
що да види – онуй врабче на Владко – тя име друго нямаше за туй пернато – с човчицата по стъкло почуква, а тя веднага хуква - прозорец да отвори – „само да се сгрее” – гузно проговори. „Дядо Коледа благодаря, птицата спасил си от затвор и пратил си я в моя двор, верно – моето другарче ще тъжи, ала клетата защо във клетка я държи. Аз ще я обичам и обгрижвам и перцата ѝ ще милвам, в стаята ми виж, е тъй просторно – онова си е затворничество най-позорно. Тъй бърбореше таз мъничка принцеска, а у дома си Влади боледуваше от треска, тъй много бе премръзнал,
на птичето когато дръзнал, света да го покаже от високо, а то изахкало горкото, и на малкото момче му дожаляло за тупкащото сърчице –
дълго махал ѝ за сбогом – подарил и свободата, и горко плакал във кревата.
– Недей да плачеш, Влади! – Първолетка по челце го глади
– Може би вратата си забравил, вярвам, че за теб си спомня.
Е, за мен едва ли ще тъжи, а може да се върне, помисли!
Ти, без да искаш свободата ѝ дари и сега на по-широко си лети…
Хайде, оздравявай бърже! Ще си отивам, че от глад ми стърже…
Дочу я чак от двора -чурулика без умора – „добре че нашите ги няма инак ще изям пердаха и за двама”
– Моля те недей да пееш, радвай се че нашироко си живееш, ала недей , недей да чуруликаш – човката да вържа, ще ме предизвикаш!
Сви се малкото врабченце, мигна със оченце – песничката му замря и свлече до земя, пъстричките си крилца – от този ден таз птица онемя.
За какво и беше свобода, щом няма на кого да пее – как иска със небето да се слее, и на някой да разказва в песен, какво би видяла, ако светът ѝ не бе тъй тесен – криле да нямаш е проклятие, ала Самотата е разпятие...!
Два дена гледа Първолета как тази птичка клета, не мръдна ни с криле, ни с мъничко краче, не хапна и трошица, а все повече ставаше нейната водица в мъничката ѝ паница.
Почна зорко да я наблюдава – „как от нищо тъй вода ще става?!”
Прави се, че спи, ала дебнеше с очи. И чу, как капеха сълзи, а птицата от страх мълчи. Знаеше – ще я гълчи онуй дете, което спи.
Врата се отвори на зарана – бе Първолеткината мама.
Птичето изпърха, мъничко се пообърка, но полъх го подмами и литна бързо през дувари.
Гледа смаяната Първолетка, как птицата лети към старата си клетка.
Владко ѝ отвори, а тя започна „нещо си” да му бърбори -
тя му дума колко е нещастна, наскърбена – той крещи на Първолета засрамена:
– Птицата се върна, позна приятелко, ела да те прегърна!
Тъй ми лисваше туй чуруликане – щастлива е – ще ли питане!
А туй врабченце, както я наричаха, изплака патилата си в чикчикане
Очетата затвори, и клетката само отвори (само с пипане)
„Мога да съм няма, и да бъда сляпа птичка” и лекичко с крилце придърпва малката вратичка, а сърцето ù изпърха – „Самотата е мъртва, да живее Самотата!
А Влади широко отвори ѝ вратата.
Ренета
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Къде чак си дошла, Алекс - благодаря ти!
-
Милото, мъничко врабченце! Ще ми се скъса сърцето от жал, така си го написала! Приказка в рима
Много ми хареса! -
Благодаря, Наде, че си поставила в любими!
-
Мерси, Силве! Споделям и аз.
-
Поздравления, Рени! Всичко е въпрос на избор и свободата и самотата са лични усещания. Важното е правото на собствен избор! Хубава вечер!
-
Птиците са за да летят и чуруликат - затворени - те са тъжни, но непривичните неща за тях - правят ли ги по желание - щастливи. Изборът и Свободата мисля са предпоставка за щастие, Люси. Благодаря ти, че прочете!
-
Хубаво... И ми напомни моето любимо другарче папагалче, което долиташе на пръста ми и ми даваше целувки. Дали е било щастливо с нас?
-
Благодаря ви, Любо, Иржи, Доче и Стойчо за хубавите думи! Младене, благодаря и на теб за "любими"!
-
Поздрави,Ренета!
-
Поздравления за проявеното умение!
-
Когато някой пише стих без рими,без ритъм,не знам защо го наричат бял стих,аз изобщо не го чета,но за пръв път виждам проза в стихотворна стъпка и да ти кажа,Ренета,хареса ми...И съдържанието му поучително и увлекателно-чете се на един дъх!Браво!
-
Много истини си сбрала тука, който може вади си поука... Отдавна не беше публикувала проза в рими. Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
