4 мин за четене
Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на Влади не излизаше и заедно с него за птичето се грижеше, я водицата му ще сменят със прясна, я храница ще му поднесат прекрасна, но един въпрос, тъй мъничък и прост – ги глождеше, дали пък таз крилатка можеше, през гъстата решетка да излитне, към онази гледка – вън към висините.
Мина се година и в дома на Първолета, дядо Коледа пристигна през комина – чул, че туй момиче иска да си има птиче – събуди се детето и босо хукна през антрето. Ала под елхата нищо не видя – сън било е мисли тя, че птичка не видя. Намуси си нослето и се върна в легълцето. И тъкмо да се разреве – нещо тропна – сякаш пърха птица със крилце – скокна, и
що да види – онуй врабче на Владко – тя име друго нямаше за туй пернат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация