Вън вали. Ти си на балкона и изкусно дърпаш от цигарата, макар че не си подвластен на този порок. За бога, ти нямаш никакви пороци! Колко прозаична картина, нали?!
Знаеш ли, малко ми е измамна тази твоя съвършенност. Не пиеш, по жени не ходиш, не...секунда, защо посегна към цигарата?!
Виж, скъпи, не ми трябва степен по психология, за да разбера, че явно с години си се учил да не показваш наяве онова, което обримчва сърцето ти и не дава покой на душата ти. Кога за последно успя да се потулиш всред хорската глъч и да останеш насаме с мислите си? Кога за последно и пред кого свали тази маска на небрежна сдържаност и мъжка апатичност, която сякаш казва "Моят свят е перфектен, но е само мой. Вън натрапниците!"? Да, така изглежда отстрани.
Житейският ми опит на база възраст е по-скромен от твоя, но все пак не съм пришълец в този свят. Повярвай ми, така е... Защо се боиш да бъдеш себе си и да бъдеш свободен? Но не, аз нямам степен по психология (макар че, признавам, бих записала) затова спира ...