Sep 15, 2010, 10:14 PM

Самотният щъркел 

  Prose » Narratives
1383 0 4
3 min reading
САМОТНИЯТ ЩЪРКЕЛ
До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.
Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни и пролетните ниви, а нощем спяха разделени на два електрически стълба. Тревогата за несигурното бъдещо поколение тъкмо беше започнала да се прокрадва, когато един добър човек от селото им направи много неочакван подарък. Една вечер след работния ден и много рано на следващата сутрин той изряза всичките клони на две високи черничеви дървета, които растяха от десетилетия в селския двор. Беше в края на април и накъсяваше времето за правене на ново семейно гнездо, но човекът сякаш беше прочел тази неизменна тяхна тревога и прикова няколко много здрави дървета на върха на едната черница. После замина по някакви свои човешки дела. Бездомните щъркели веднага се досетиха, че тук ще стане великолепно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??