САМОТНИЯТ ЩЪРКЕЛ

         До преди седмица младият щъркел не знаеше какво е самота. Така вихрено минаха дните на безгрижното му детство, че време не му остана да мисли за такава неочаквана раздяла с близките.

         Когато родителите му долетяха в селцето, още нямаха дом. През деня търсеха храна по околните поляни и пролетните ниви, а нощем спяха разделени на два електрически стълба. Тревогата за несигурното бъдещо поколение тъкмо беше започнала да се прокрадва, когато един добър човек от селото им направи много неочакван подарък. Една вечер след работния ден и много рано на следващата сутрин той изряза всичките клони на две високи черничеви дървета, които растяха от десетилетия в селския двор. Беше в края на април и накъсяваше времето за правене на ново семейно гнездо, но човекът сякаш беше прочел тази неизменна тяхна тревога и прикова няколко много здрави дървета на върха на едната черница. После замина по някакви свои човешки дела.     Бездомните щъркели веднага се досетиха, че тук ще стане великолепно гнездо и никаква буря няма да може да го събори. С радост донесоха първите сухи клонки, дори в бързането никак не усетиха, че бяха грабнали от поляната възможно най-бодливите – от глогови и от шипкови храсти, рязани и небрежно разпилени от сезонни берачи на глогов цвят и шипки миналата година. Вечерта човекът с умиление изслуша радостното тракане на клюновете им, но ги издебна по време на вечерната им разходка и подмени бодлите с цял сноп първокласни пръти, клонки и клечки, дори ги преплете и ги върза много здраво за дебелите дървета, които бяха в основата на гнездото. И умните птици скоро повярваха в чудеса, така както хората вярват в мъдрите послания, долитащи всяка пролет на техните криле от топлите страни, чак от Етиопия, Кения и Уганда в средна Африка.

Младият щъркел тъгуваше и не можеше да си прости, че така хазартно се беше заиграл край онази голяма локва с малките жабета, останала още от проливните дъждове през юли. Сестра му три пъти му се моли: „Хайде, мама и татко поръчаха да се приберем малко по-рано, защото ще отлитаме на юг. Като мине голямото ято, литваме и ние!”

         Когато се върна от локвата, другите вече ги нямаше. И така му стана криво, че си спомни всичките майчини и бащини съвети, които беше чул през 75-те дни след като се излюпиха. Майка му и баща му в най-големите жеги, когато със сестра си бяха само на 3-4 дни, с крилете си закриваха жаркото слънце и правеха на две смени спасителната сянка за него и сестра му. А в една бурна нощ с гръмотевична буря, каквато даже и хората не помнеха, малките разбраха какво трябва да прави всеки родител. Но най-страшното беше на 18 юли. В ранния следобед се развихри най-страховитата ураганна буря, ледени топчета зачаткаха по съседните покриви и всички се молеха да няма още по-едра градушка. Баща им – нали е по-силен - ги скри под крилете си, а майка им остана права до него. Силният вятър я принуди и тя да легне… Всичко живо се беше изпокрило. Тогава даже и сойката от един съседен орех ги съжали, макар че не се радваше особено на тези прелетни нови съседи и дори веднъж нападна в гръб майка им, а после вдигна световна врява от клоните на близката череша.

Спомни си един от най-важните съвети на майката: „На дълъг полет никога не тръгваме сами. На малки ята отлитаме край Бургас, а после на по-големи ята - за Африка. Колкото е по-голямо ятото – толкова сме по-силни по време на пътуването. А преди големия полет младите щъркели трябва да изучат всички тънкости на летенето и много сили да съберат.”

         Сега младият щъркел литваше рано сутрин да се нахрани, а след това упорито летеше над родното село. Зорко следеше дали някое роднинско ято няма да прелети на път за заветните места  край Бургас, за да се присъедини и той към другите щъркели. Все  още е август, не помнеше откога е сам, но чакаше. Ярката лунна светлина по цяла нощ го заливаше с тайни послания, а утрото идваше с надеждата да намери по-скоро ято спътници за дългото пътуване на юг.

       26 август 2010 г.