То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над повърхността като грациозни хълбоци на породист кон - едри и силни, вкопчили се в дълбините на земята... Но може би нямаше да го огледам толкова детайлно, ако не бях видял закачения на него некролог. Некролог на младо момче, загинало на това място преди три години. "Три години без нашия скъп син, брат и внук..." Усмивката на непознато момче грееше от снимката на некролога, закачен на място, където дебелата кора на дървото беше обелена и зееше като едва завехнала, но още незараснала рана. Тогава си представих как се е случило. Дървото се издига точно на завой на оживен столичен булевард - вероятно момчето е карало автомобил и не е успяло да вземе завоя. Колата е изхвърчала неуправляема и се е уд ...