5 min reading
Зимното небе беше бледо и ледено. Над черните комини пламтеше декемврийската луна. Разкривената посърнала улица загръщаше в черното си наметало зъзнещите минувачи. Хилавите улични кучета се взираха в месечината. Притаяваха дъх, за да дочуят шепота от цигулката, с която свиреше вятърът. Тъмните дървета тихо спяха в прозрачната мъгла. Болният отблясък на фенерите приласкаваше бездомните, а враните мълчаха тежко. Само се взираха в тъмните прозорци под старите стрехи на бедните къщици, а черната двуетажна барака на семейство Шварц протягаше крилата на прозорците си, за да погали тихата луна. На горния и на долния етаж семейството разполагаше с по една тясна, наподобяваща на ковчег, стая. По стените имаше стара жълта напукана мазилка. Двете помещения се свързваха с прашна дървена стълба. Над перилата висеше парче стъкло, наподобяващо изкривено огледало. Домочадието се свиваше в едната стая на долния етаж, а другата даваха на наематели.
Под старите прашни стълби две тъмнооки момчета подрежда ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up